Представете си изненадата ми, когато със сутрешното кафе отворих лаптопа и навсякъде водещите заглавия в новинарските сайтове бяха „Учени от БАН откриха съществуването на паралелните вселени!“. Прозвуча ми малко странно- защото те паралелните вселени предполагам са си там някъде, не е нужно да ги откриваш, по-скоро да докажеш, че съществуват- но отдадох недоразумението на журналистическо недоглеждане. Както и да е, побързах да изтичам и да събудя мъжа ми. Заврях му екрана в лицето с видимо злорадство.
-Не си прав, не си прав, ха-ха-ха, не си прав!
Той направо подскочи като опарен като видя за какво става въпрос. Е, доколокото може да подскочи като упарен един писател на свободна практика в 10 сутринта- не знам дали знаете, но тези, писателите, обикновено не са жезненоспособни преди 16ч.
-Какво е това?!
-Ето-чети!-набутах му го.- Нали все твърдеше, че паралените вселени всъщност били изобретение на нашите собствени мозъци и съществували само в главите ни. И затова все във всичкитети романи и разкази всичко се случва по паралелни линии, което се оказва, че съществуват само в главите на героите. Но ето на-сега, съвсем интелигентни учени са доказали, че пералените вселени са си реални вселени, като нашата.
-Не, не, нищо не си прочела като хората пак!-сакстри ме естествено.
Как аз нищо никога не разбирам и не прочитам като хората.
-Тук пише-започна с просветителски тон, като на някой, който разказра „Война и мир“ на 4-годишно дете, което не може да чете,-че те теоретично са доказали и са изчислили някакви си там координати на паралелните вселени, на които обаче не им излезнали сметките. Но с помощта на изчисленията успели да…
-Чакай, нали не им излезнали сметките?!-усъмних се.
-Е, тва са учени, те нищо не разбират!-отсъди набързо.-И никога реално нищо не откриват само, теоретично изчисляват нещо си, което дори не е това, което търсят. Та, в случая обаче пише, че в процеса на работа и изчисляване успали да направят машина, която пренасяла съзнанието на човек в паралена вселена и той можел да се направлява в нея….
В последната част не ми прозвуча особено уверен. Нещо се и намръщи на текста.
-Чакай-спря ме без да съм казала нищо.-Какво… Нищо не разбирам!
Въздържах се от тържествуване, но беше трудно.
-Значи този някакъв си професор, дето им ръководи работата твърди, че ние всички съществуваме едновременно във всичките си паралелни вселени, само, че не знаем какво правим в тях, просто защото сме концентрини върху тази в момента. И дава пример с двете ни ръце, моля ти се, тоя е пълно…
-Какъв пример, прочети го!-настоях.
-„За да ви стане ясно ще ви дам пример с двете ви ръце когато пишете, например. Вие пишете само с едната си ръка и сте концентрирани в нея и това, което пишете. Другата независимо дали правите нещо с нея-придържате листа си например- остава на заден план и не мислите въобще за нея. И все пак другата ви ръка съществува, нали така! Същото и с паралентите вселени- ние сме концентрирани в своята вселена и себе си тук и затова не знаем какво правим в съседна паралена вселена. А би било токлова лесно да разберем! С нашата Капсула на измеренията можем да събудим човешкото съзнание и то да прогледне през нашата вселена в паралена такава и да контролира присъствието си в нея!“
-Брей, верно си е сложничко.-отбелязах от учтивост.
-Аз трябва да отида там!-скочи изведнъж.-Пише, че търсят доброволци, които да използват Капсулата, за да се пренесат в паралена вселена!
-Моля?-ококорих се.- Как пък не!
-Не!-отсече твърдо.-Ти не разбираш! –естествено.-Аз трябва да отида и да разбера дали теорията ми, че паралените вселени са вътре в нас и се състоят само от нашите помисли е вярна!
Въздъхнах тежко и няколко часа по-късно бяхме при професора и неговата Капсула.
Приличаше по-скоро на някакъв стол със странна каска. Електрически стол, точно така. Великият ми съпруг се намърда с откривателски ентусиазъм на него и остави да му сложат каската.
-Това никаква капсула не е.-отбелязах жлъчно, като ги гледах да се суетят около слжожни инсталации и да се правят на важни.
-Моля ви се, не пречете, госпожо!
Това учените, писателите, музикантите, художниците, актьорите, казвам ви умират да се правят на важни. Да се правят така, че като ги погледнеш и да си кажеш „О, той е музикант/ учен/ художник/ актьор/ писател не мога да му се бъркам, аз нищо не разбирам!“. И си мислят, и ние също мислим, де, че те въртят света. Дори така да е, по някой път ми иде да ги изхвърля някъде на самотен остров, защото без нас обикновените хора за никъде не са. Всъщност започвам да си мисля, че ние обикновените хора имаме едно много по-голямо достойноство от тях- обикновени сме и не претендираме за друго.
-Първо-каза Писателят важно на Учения. Вече ми идеше да се дистанцирам като обикновен човек и от него.-държа да ви споделя моята теория за паралелните вселени, която впрочем ясно съм изложил в последния си роман, който…
-Да, да, това е прекрасенслучай, в който науката и изкуството си сътрудничат. Исторически безпрецедент! Я, госпожа, бихте ли ни снимали? Кой знае, може да правим история днес!
-Да, само не ме прекъсвайте, ако обичате. Искам да знаете, че това е много важна тема за мен. Не съм много съгласен с вашата теория, че не знаем каво правим в паралените вселени. Аз смятам, че всички паралени вселени-те са безброй, появяват се всеки ден с вясако наше действие- се помещават в главите ни и са породени от нашите мисли, разбирате ли? Затова много добре зтеим какво има в тях, просто не вярваме, че е реално. Ето ще ви дам пример: сутринта отишъл сте в бюфета и сте си взел едно кафе, нали? Да, обаче сте се зачудил- чисто или с мляко да си взема? Или по-скоро- сега да си взема само кафе или и кроасан? И сте решил само кафе, непрамер. В мига, в който взимате това решение в главата ви веднага изскача паралелан сценарий на какво щеше да бъде, ако си бяхте взел и кроасан. Ако си бях взел кроасан, мислите си, нямаше да огладнея по-късно. Но какъв кроасан щяхте да вземете? Сигурно продавачката щеше да ви каже да си изберете. Кой щяхте да изберете? Да речем, че избирате по-препечения и отивате до масичката да закусите. Но ако изберете другия, този с… например…
-С ягода!-вметнах веднага.
-С ягода, наприрем, кой знае какво може да се случи! И така се продължава до безкрайно много паралени вселени, които, ако вие имате желанието и времето можете да проследите и управлявате дори. Например, кроасана с ягода- вземате го, захапвате го и нещо ви изхрупва. Изплювате и виждате, че е някакъв чип! Но какво ли има на него? Кой го е сложил там?
-Добре, айде, стига, раздърдори се!-спрях го, преди Ученият да си беше изпуснал долната челюст, толкова беше зинал.-Пускайте му машината и да видим какво става в тия паралени вселени.
-Аз, ъ…Да, да добре!-окопити се. Отбеляза го с нотка на презрение- да, тези важните също се и презират по между си.-Страхотна теория, господине! Така… Сега ще се опитаме да пренесем съзнанието ви в паралелна вселена. Тялом няма да мърдате. За целта ще ви пуснем 320 волта през главата.-каза спокойно.
-Добре-отвърна хладнокръвно Писателят.
-Какво?-скочих веднага.-Как така 320, вие ще го убиете!
-Хахаха-засмя се „шегаджийски“ Ученият.-Хванахте се! Това беше шега!
-О!-сви рамене Писателят. Не я беше загрял. Въобще не знаеше колко волта какво правят. „А добре“ изломотих. Много са важни те учените, и хората на изкуството, но ние обикновените човеци поне реагираме, когато някой ни каже с колко волта ще ни изпържи мозъка.
-Готов ли сте?
Готов. Пуснаха някакви инсталации, разнесе се жужене, Писателят подбели очи точно като по филмите и почна да надава стонове на просветление.
-Какво виждате?-включи се Ученият.-Можете ли да ни опишете какво виждате?
-Все едно съм космоса, но не съм….-обещаващо започваше.-Виждам много светещи нишки, наредени успоредно като струни на китара, като малки…
-Да, това са паралените вселени, просто хвани една!-извиках нетърпеливо. Не знам какво ми ставаше, но тия хора вече ме нервеха.
-Хванах!….
-Какво виждате?? Къде сте?
-А! В една… в като бюфет, кафене-има червен плот. Виждам вас, професоре!
-Моля? Какво правя?
-Купувате си кафе…. Не, връщате се… поръчвате си и един кроасан… питат ви с какво… Казвате…
Ученият тръпнеше в очакване.
-… ягодов…
-Вие сериозно ли?-в гласа на Ученият се четеше дори паника. Писателят сега шегуваше се с него, лъжеше ли го, или просто бълнуваше и тъпата машина не работеше?!?!?
-Отхапвате…- додаде Писателят и по лицето му се разля гаднярска усмивка.-и нещо изхрусква…
Ученият подбели очи и падна в несвяст.
А Писателят… после пред мен поне твърдеше, че не си измислял, а наистина видял такива паралелните вселени… разклонения на собствените му мисли и населени със собстевните му герои от всичките му романи, които е писал някога. Било даже малко зловещо. Вълнуващо и зловещо.
….
Новият бестселър на мъжа ми, както можете да се досетите, се казва „Паралелни вселени“ и се разказва следното: един сравнително млад професор (и къдрав и леко кльощав, по някаква случайност точно като този, при когото бяхме) си купува кроасан (естествено с ягоди-тези писатели никога нищо не измислят сами!) от бюфета на факлутета и като го захапва нещо изхрупва и се оказва, че в него има чип. Вкарва чипа в компютъра и открива информация за паралените вселени и Капсула на измеренията, с която да се пренася успешно в тях. Започват да правят опити заедно с група смели учени и философи , но се намесват КГБ, ЦРУ, МИ-5,6и7, ДС и компания, защото се оказва, че чипа е бил техен и те случайно са го изпуснали в един кроасан и си го искат обратно, разбира се. При опитите пък отриват, че паралените вселени се продължават и в миналото и оттам започват да изскачат и някои исторически личности от Втората световна и прочее и става мазало.И изведнъж се оказва, че ще е трилогия. Не, четирилогия. Направо цяла поредица от около 7 тома.
