Така. (дълбоко вдишване, за препоръчване и издишване след това)

След като повечето от вас (предполагам, де) се борят с ранното (а и не само) ставане сутрин, ето един изключително лесен (само в 1 стъпка) трик за това, който ще промени живота ви завинаги.

Някога чудели ли сте се на тези ултра бодри и жизнерадостни хора в 8 сутринта? Как? КАК го правят? Е, дойде и вашето време да станете един от тях!

Как да ставате от леглото борди и щастливи в 7 сутринта:

1.       Стпъка:  Не ставате.

Опа. Излъгах. Това няма да ви напарви борди и щастливи. Но пък и ставането навреме няма. Напротив щом не искате и физически не можете да се вдигнете от леглото, това означава, че най-доброто, което можеда направите за себе си е да не ставате.

А-и приемете факта, че няма да сте борди и щастливи. Просто това няма нищо общо с мелодията на алармата- бодрите и щастливи хора са борди и щастливи още от вечерта, такива са и на сутринта, и на обяд.

Като вещ специалист в протакването на ставането сутрин, човек, който не закъснява с по-малко от 3 часа (ако въобще отиде) съм стигнала до извода, че

Невъзможността за навременно ставане е тясно свързана с психологическото състояние на апатия.

Демек - дали ще 6, 7, 8 сутринта или 12 на обяд, аз пак няма да стана. И не е умора. Просто не виждам смисъл. В нищо. В никого. Дори часовникът няма смисъл- имам предвид първо показва осем и е сутрин, после пак показва осем, пък е вечер. И в часовете между осем и осем от теб се очаква да правиш чудеса, едва ли не. Не само да се измъкнеш от комфортното абсолютно НЕвзискателно легло. Искат да станеш; да се облечеш (и то подобаващо!); да излезеш нанякъде, да учиш или да работиш; да установиш нови контакти;  да поддържаш старите;  да обядваш и там други такива; да реагираш на случващото се около теб (и то адекватно!) и на всичкото отгоре да бъдеш бодър и щиастлив през цялото това време (докато правиш всичко това).

И да не си измисляш оправдания, че не можеш това и онова (например да станеш сутрин защото си смазан на психологическо ниво), защото, както майка ми много добре се изразява: „мен не ми дреме за другите какво правят (тук се визират „лошите“ неща), АМА щом твойта съученичка може да бъде световен шампион по рафтинг; литературен лауреат; национално отличен олимпиец по биология и химия (и още.) ;  пълна отличничка; и винаги всички даскали да я хвалят на родителските (да, тук се визират „добрите“ неща, както предполагам се досетихте); ТО значи и ти можеш.

Просто съм изморена, лъжа аз.
Сигурно и тя е изморена, лъже пък тя.

Истината е, че не е. Или пък е, естествено- по този норамален начин, по който хората са изморени след тренировка, дълъг ден или само 4 часа сън. Но не и по начина, по който хората никога не са НЕ-изморени (независимо дали спят 18 или 2 часа; така или иначе нямат намерение да станат от леглото и да се включат в кипящия живот).

В крайна сметка, дори насилстването ставане пак не предизвиква желаните резултати и колкото и усилия на волята да прилагаме за да бъдем по-бодри, щастливи и продуктивни,  състоянието си показва своето. А именно:
-Неадекватност- смях на шега 2 минути след като вече всички са спрели да се смеят и то дори без да имате представа каква е била
-Още неадекватност- внезапно питане на някого наоколо на колко сте години, защото изведнъж не знаете
-Обърканост и Недоверчивост- не вярвате на човека, който ви казва на колко сте години, защото се обърквате, че вече сте били на толкова, а в крайна сметка... и т.н.
-Паника- обзема ви паника, защото не знаете на колко години сте и какъв рожден ден сте празнували последно
-Параноя- допускате, че след като не сте на толкова години, колкото ви казват, то значи последния рожден ден, който сте отбелязвали сте го отбелязвали за погрешна възраст, следователно не е ясно колко години назад стига това недоразумение и откога празнувате грешни години; и в крайна сметка на колко сте години?!?!

Междувременно тялото също дава своите издайнически симптоми, че не е трябвало въобще да ставате сутринта. Често се проявяват в резки мускулни спазми от два вида:
-(или по-скоро трябва да ги нарека РАЗ-спазми или А-спазми), при които мускулите ви казват „НЕ МОГА“ и се отказват да правят това което са правили до сега.- изпускане на пълна чаша кафе докато стоите на маса с подпряна на масата ръка и я поднасяте да пиете.
ВИЕ: Ха-ха, приятно пиене на кафенце с приятели, ще ме накара да се почувствам толкова по-добре!
ТЯЛОТО ВИ: Ми не, няма кво да се заблуждаваш това няма да ти помогне.
И изпускате чашата. Това е нормално, в крайна сметка на всеки се случва. Ненормалното идва, когато загрижените хора попитат „Защо?“
НОРМАЛЕН ЧОВЕК: ами просто ми се подхлъзна ръката и затова я изтървах, ха-ха. ВИЕ: ами....... .... .... ... отказах се да я държа повече.

(Излишно е да казвам, че на практика за вас това е философията и на всички останали провали, които правите. И със ставането, и с адекватността и с полагането на усилия- просто сте се отказали да го правите повече.)

-при другия мускулен спазъм вие си стоите спокойно в час (или на работа) и изведнъж решавате, че ще запишете нещо полезно, което учителката е казала, ще го отворите вкъщи, ще го научите и ще си повишите резултатиете по география.
ВИЕ: О, това сега ще го запиша и ще га науча за контролното!
ТЯЛОТО ВИ: Action timeеееееееееееее!
И хвърляте рязко химикала в необоснована траектория в другия край на стаята. Настава смут и в крайна сметка, дори ви изгонват.
Същото се случва и при пиене на вода от шише до компютър. Взимате шишето, внимателно, с две ръце...
ВИЕ: Да, ще се справя.
ТЯЛОТО ВИ: Стисни го, за да плиснеееееееееее!
(И не е вярно, че техниката се прецаква от водата- е, току що си полях мишката на лаптопа и смея да твърдя, че е относително функционираща.)

И в крайна сметка, дори да положите СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ усилия на волята и стигнете дотам, че пренесете успешно кафето си до стаята без да го разлеете или намерите акта си за раждане и научите рожденната си дата, това пак няма да е достатъчно задоволително за околните. Защото часовникът още показва осем часа, но вече е вечер. И майка ми пита:
Какво направи днес?
А аз отвръщам:
Научих кога ми е рождения ден.

И това не стига. Аз не стигам и това е. Моите усилия са безсмислени. Просто не мога. Не съм гневна на тялото или ума си, че ме предават така внезапно. Защото са прави. На мен не ми пука- нито колко е часът, нито къде съм, нито какво правя.

И затова няма никакъв смисъл да се опитвам да се преструвам. Когато всичко това ви се случва, истината е повече от ясна:

Въобще не трябваше да ставате сутринта от леглото си.