Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2016 23:25 - Последното хоро
Автор: iwant Категория: Изкуство   
Прочетен: 1040 Коментари: 0 Гласове:
2




-Трябва да престанеш да бъдеш такъв идеалист.

Те вървяха по „Витошка“ и разговаряха оживено. Тоест тя говореше оживено. На Крис не му се искаше да повдигат тази болна им тема, но Магдалена я беше подхванала.

-Погледни нещата реално-продължи.-Ние сме още толкова млади. Не можем да бъдем заедно доживот-да, знам колко ме обичаш, и аз те обичам, знам, че имаш чувството, че никога няма да се разделим, защото и аз го имам същото! Но погледни по-обективно на нещата- заедно сме от година. Една година е нищо. Едва на 17 сме и ако трябва да бъдем честни има голяма вероятност нашите чувства да не продължат дълго. Да, знам, че сега не се чувстваш така, аз също, но....

-Не, именно, Маги!-настоя той.-Едва на 17 сме и една година връзка означава много за нас. Та това си е солидна част от нашия живот!

-Да, но това, което се опитвам да кажа е, че едва ли ще сме заедно още много дълго! Не е вината в нас, просто сме млади и на тази възраст знаеш колко бързо се мени настроение, вкусове, чувства дори- днес се обичаме, но утре не си...

-Не ставай глупава!-ядоса се Крис.-Много добре знаеш, че няма такова нещо. Единствената причина да се разделим може да е тъпото ти кандидатстване в чужбина.

-Не наричай бъдещето ми тъпо!-намуси се. Той въздъхна.

-Нямах това предвид- просот бъде откровена с мен. Аз те разбирам. Разбирам, че искаш да заминеш и, че ще заминеш, не го искам, нито одобрявам, но вече се отказвам да те разубеждавам.

-Напротив! Това искам-просто да приемеш, че ще замина!-скочи обвинително.-Но ти не си се отказал! Виждам го в очите ти. Пак ще започнеш да ми опяваш защо трябва да остана в България.

-Ами да! Та, погледни наоколо, не живееш ли в един прекрасен град? С прекрасни хора и...

-... улици.-подбели очи.-Да, Кристиане.-натърти.-Но това не ми помага да...

-А за какво ще го замениш?!-продължи с патос момчето.-Всичката красота на родината, дома, приятелите, дори семейството! За какво? Кажи, какво беше това дето ще го учиш....-смръщи се за си спомни.

-Полтикономика. В Нюрнберг.

                Той се смръщи още повече.

-С география. –уточни тя чинно.- Пълното име всъщност е Географополитикономика.

-Моля?!?

-Абе икономика и политика, ама нали знаеш, те немците обичат всичко в една дума да казват и затова... На немски е-

-Добре, все тая!-прекъсна я бързо леко потресен.-Мисълта ми беше- това ли искаш наистина? Затова ли зарязваш всичко тук? За някаква си география икономика и там-каквото-беше. Та ти никога не си проявявала интерес в тия работи, и то с право, защото са безумно скучни!

-Да, така е, Крис, но вече съм ти казвала хиляда пъти. Не става въпрос какво ми е интересно, а какво ще слага хляб на масата!

-Но не е ли най-важно в живота да сме щастливи? –попита искрено.-Дори когато се осигуриш добре материално пак може да си нещастна.

                Тя си даде вид, че се замисля за около минута.

-Да, но поне ще съм осигурена материално-заяви важно.-Докато тук може да съм си нещастна, на всичкото отгоре и бедна и безработна!

-Боже! Ти воъбще не схващаш какво искам да ти кажа! Докога алчността ще те ръководи?! Какво ще отидеш да зубкаш там, ще си намериш работа там и тогава какво? Цял живот ще говориш немски и ще ядеш вуртсчета. Ще си хванеш някой германец ли? Те са едни такива бозави и руси, с много червено по лицето... И ще си народите малки германчета, които също да...

-Стига! Кристиане, ставаш нагъл! Искам да градя сигурна кариера в чужбина. Да, може да си хвана германец, но може и да е българин.  Пък и казват, че германците били доста красиви.

-Пха!-изсмя се презрително.-Да, но и аз съм доста по-красив, трябва да признаеш.

                Тя се опита да го изгледа косо, но се разсмя.

- Естесвено, че си! И ако можех щях да те пакитирам в куфара и да те взема със себе си. Но ти не искаш! Ето, аз приемам това, колкото и да ми е тъпо, и не те изнудвам да отиваш в Германия, защото знам, че е гадно.

-Да, но разликата е, че аз те изнудвам, което си е силна дума, междудругото, да останеш в България, което не е никак гадно. –Той се замисли за момент.-Кажи ми честно, смяташ ли, че само глупаците и недъгавите остават в България?

                Тя не отговори.

-Добре тогава-продължи той спокойно.-Аз от глупаците или от недагъвите съм?

-Стига, Крис!-обърна се към него.-Стига вече! Знам, че ти си оптимист за държавата ни, но тя се руши! Убий ме, не съм виновна аз, но се руши. Щом искаш остани, щом си сигурен, че ще успееш с не е ясно какво, там каквото си си наумил. Да, не е детската ми мечта да уча политически работи в Германия, но това е положението-аз предпочитам на сигурно. Съжалявам, че това ще ни раздели.  Настина не бих искала.

                Той гледаше земята съсредоточено.

-Аз за теб се притеснявам-пророни накрая.-Няма да бъдеш щастлива, ако не правиш нещо, което обичаш. Все тая дали в Германия или не, ти не искаш да се занимаваш с икономика. Кажи ми, ако нямаше обстоятелства, ако положението не беше „такова“ и ако въобще на света не същуствуваха пари и други такива, какво щеше да учиш?

-Не знам-тя сви рамене разсеяно.-Може би режисура. Винаги съм си мислела, че е готино да правиш филми.

-И няма да последваш мечтата си само заради...

-Да, Крис-прекъсна го веднага рязко.-Заради реализма си. Защото не живеем в свят без пари и „други такива“ и не мога да си позволя да си играя на филми.

                Те продължиха да вървят в тишина. Неусетно бяха стигнали до Света Неделя, бяха завили и сега прекосяваха градинката пред Народния театър.

-Нали знаеш колко готини неща има само в България- освен мен, де-които ще ти липсват много като...-пробва последно.

-Да, Крис-прекъсна го отново.-Вече си ми казвал хиляда пъти за баницата, лютенцита, киселото мляко, старите Копривщенски къщи. Като измислиш нещо ново можеш да ми го спестиш.

                Той се изсмя сухо и я хвана за ръка. Тя не се дръпна. Което си беше ясно си беше ясно. Той знаеше, че се обичат много и намираше за изключително тъпо, че любовта не може като по филмите да спаси света, така де, да реши всичките им проблеми и да заживеят щастливо. Не че не можеше да отиде с нея в Германия- но нещата не ставаха така. Той не искаше. Абсолютно и категорично не. Не смяташе дори, че е редно някой въобще да заминава така за някъде както Маги го правеше. Тя не заминаваше просто да учи нещо, което й е интересно и то там, защото например го преподават по-добре. Тя заминаваше с направен план, чиято цел е да учи и работи нещо доходоносно. Заминаваше от чиста алчност. Знаеше, че има право да иска добър и уреден живот и да се пробва да го получи, но все пак... струваше му се малко егоистично. И най-лошото, че масово всички така правеха- дали Германия, дали Англия, дали... абе, където и да е. Оставяха си родтелите, приятелите (които те самите се разбягваха насам-натам), дори хобитата си, както беше случая на Маги. Че защо да не можеше да стане режисьор? С нейните качества нищо чудно да станеше новия... Тарантино. Както и да е.

Той си въздъхна тежко и се огледа наоколо. Мислеше да отбележе на Маги колко е красив Народния театър и как в Нюрнберг няма такъв. Е, да гарата и катедралата им са доста впечатляващи, трябва да се признае. Поне това му беше харесало най-много, когато беше ходил последно там с баща си. Да, баща му. И майка му. И семейството му въобще и приятелите им. Може би това беше една от причините в разликите им в мисленето с Маги. Всички в семейството му бяха с този авантюристичен и идиалистически дух. Пътуваха много, събираха се много. Да, баща му работеше нещо със софтуерите на големи фирми и банки и беше доста доходоностно. Затова и никой не го юркаше особено да ходи в чужбина. Когато времето беше настъпило, естествено, бяха го питали към какво се ориентира и дали тук или в чужбина и той само каза, че иска да си остане така както си е- да си свирят с приятелите му в импровизираната им банда и да се забавлява. Сега покрай кандидатстването на Маги обаче беше решил да се стегне-и той, и приятелите му. Това, че оставаха, не значеше, че са безделници, както ги мислеха всички като Маги, които заминаваха. Той планираше да започне музикални уроци, да се потруди добре и да влезе в музикалната академия. Можеше и да не го приемат, но той си беше решил да даде всичко от себе си. Ако не- винаги можеха да свирят по летните клубове и без дипломи, в крайна сметка.

Това съвсем не го притесняваше-имаше време, цяла година, че и отгоре. Да, те с Маги бяха на една възраст, но той още беше 11 клас, защото беше тръгнал на училище една година по-късно. А беше тръгнал по-късно не за друго, а защото точно преди да става първи клас цялото семейство пътуваха до Бора-бора и останаха там три месеца, защото много им хареса. Така когато се върнаха учебната година беше започнала преди повече от месец и в училището отказаха да го приемат толкова късно, защото не бил наравно с другите деца. Изпитаха го и решиха, че не е наравно с тях. А той беше научил да брой до десет на карибски език или там каквото говореха в Бора-бора, но това не трогна директорката. После пробва на английски, но и това не й подейства. Тя каза, че в училището приемали българчета не англичанчета.

„Колко иронично!“помсили си тъжно.„Първо приемат само българчета, пък после така ги учат, че оттам да излизат всякакви- англичани, немци, французи- но не и българи.“

                Някаква музика го изтръгна от мислите му. На площада пред театъра се бяха събрали някакви хора, пуснали си бяха музика от една колона и играеха хоро, развявайки българският флаг. „Колко патриотичо!“ трогна се момчето и тъкм мислеше да го посочи на Маги с думите „Ха, а имат ли такива хора в Германия, а?!?“, но се обърна към нея и разбра, че ще е тъпо-тя вече ги беше видяла, а за някои неща имаше по-голям ефект да оставиш човек да ги възприеме сам, без да му ги натякваш излишно.Тя ги гледаше някак странно. Крис знаеше, че ще се трогне от картинката- беше танцувала народни танци от първи клас. Дори май от преди това. И ходеше в ансамбъла си до миналата година, когато го прекъсна, защото тръгна на уроци по немски. Още тогава Крис беше намразил прагматичността й- та тя беше израснала с този ансамбъл, обожаваше фолклора, а ето че зарязваше и това заради тъпата Германия. Не беше честно, не беше никак честно спрямо ансамбъла й, който си губеше една от най-добрите танцьорки.  Не беше честно България да изгуби и Маги. Той се обърна към нея да й предложи да се хване за хорото, защото знаеше, че й се иска.

-Да, знам, че в Германия няма такова!-прекъсна го озлобено още преди да е отворил уста. Той се намуси.

-Просто исках да ти предложа да отидеш да се хваенш с тях. Едно последно прощално хоро преди да ни зарежеш,сещаш се.

                Тя не отвърна нищо известно време. Хорото приключи танцьорите и зяпачите заръкопляскаха екзялтирано и почгти веднага започна друго, по-бавно от предишното. Тогава той забеляза, че тя плаче.

-Маги, не исках...-започна без да е наясно какво точно не иска, но тя просто му стисна ръката, прегърна го и заплака на рамото му. Той не каза нищо. Тя плака тихичко известно време преди да заговори:

-Мислиш ли, че аз искам? Че искам да заминавам, да живея далече от дома си, от семейството от пирятелите си?! Мислиш ли, че искам да уча тъпия немски, да уча тъпа икономика с политика и география?! Мислиш, ли че аз искам да те зарежа? Мислиш ли, че исках да зарежа и състава си, мислиш, че го исках?!

-Не, но нали каза, че това е за да живееш по-сигурно и...

-Да, Крис! Знаеш ли това всичко е лишено от смисъл! Лишено е! Погледни- на това хоро са все стари хора, или поне на възрастта на родителите ни. Виждаш ли млади, виждаш ли деца като нас?! НЕ! И това е лишено от смисъл! Къде са приятелите ми от ансамбъла да се хванем на хорото?! Ами веорятно и те  в момента си подготвят документите за Холандия, Дания, Ангиля или на майната си! Точно както аз днес получих известие, че съм приета в тъпия университет и си резервирах полет. И знаеш ли? Какво като живея по-добре, сигурна съм, че там няма да се влюбя в германец, нито ще основа някоя идиотска група за народни танци за емигрирали българи. Защото то сигурно има такава, но какво от това? Те никога няма да са в родината си, никога няма да могат спокойно да веят българския флаг, като този мъж тук, гордо, щастливо!- защото ще са просот едни от милионите такива в Германия и по света-емигранти. И как ще съхраняват българското в себе си, защо, при положение, че те са изоставили най-българското, напуснали са България! И аз ще съм една от тях, Крис! Може ти да си неразумен мечтател, да не правиш нищо продуктивно освен да дрънкаш на китара си, но ти ще си си тук. И с твоите приятели може би утре ще акомпанирате на тези хора, които играят на площада. Докато аз съм някъде там. В емигрантска група за танци, където си играем на българи, преструваме се, че съхраняваме българския дух и че всъщност не ни е гузно, задето сме напуснали, че всъщност не сме една група нещастници! Ти поне ще опиташ, Крис!

-Ами опитай и ти!-опита се да я успокои, но беше твърде шокиран от внезапната и промяна на мнението. Та, тя винаги бе изглеждала толкова сигурна в решенията си!- пробвай да останеш, да тръгнеш на курсове за режисьор или нещо такова, да снимаш филмчета като хоби или...

-Късно е!-изхлипа.-Вече имам билет, не чу ли? Не мога просто да се откажа сега, не разбираш ли?!

-Добре, но можеш да отидеш само за две-три години да учиш и после да се прибереш обратно-продължи да я окуражава.-Можеш да работиш тук или да...

-Не!-прекъсна го изведнъж, загледана в хорото.-Имам гениална идея, Крис! Знаеш ли какво ще направя? Ще замина за смотания университет, ще изнамеря групата за народни танци на българи-емигранти и ще снимам документален филм за тях. Ще ги питам как се чувстват далеч от дома, дали искат да се върнат и да играят хора тук. После ще издиря други такива групи в други градове! После ще се върна и ще снимам тези тук, които играят на площада пред Народния театър! Ще свържа групите, схващаш ли? Ще свържа тези от Германия с тези тук, и после тези от другите страни с тези тук, ще свържа всички в един филм, нали? Камерата ми ще бъда като портал през простраството, който ще свързва всички хора по света на всички групи по народни танци през който ще всички хора ще минат и ще се свържат с това тук! И така всички ще се върнат тук, защото всички ще играят на едно хоро, което ще е тук!

 -Маги, не съм сигурен, че те разбирам...

-Не разбираш ли?!-настоя.-Всички ще се върнат. Защото ще осъзнаят, че България се гради от всички нас и всеки един от нас е като един камък в основите й, който кагото си тръгваме, взимаме със себе си и основите малко-по малко се рушат! Но тези камъни си остават в нас когато сме навън и затова, когато всички заминем, когато и аз замина, България ще рухне! И ще ви затрупа, Крис! Но няма страшно, защото за да построиш нищо наново, то първо трябва да рухне. Така че ти само ми се обади изпод основите и аз, аз ще поведа хорото към България. И всички ще се върнем, ще донесем камъните си със себе си и ще изградим наново страната си. А от хорото повече никой няма да се пусне, всеки ще се държи здраво за другия и дори да не е толкова добър, да се изморява,  да се препъва ще продължава и няма да се пуска, защото-едно камъче и може всичко пак да рухне! Ако всеки на хорото осъзнаваше, че е толкова важен, мислиш ли, че някой въобще щеше да се пуска? Не, нямаше. Хайде сега, да се хващаме на това хоро, Крис!-задърпа го към танцуващите.-Да покажем, че и младите можем да играем хора, не ходим само по чалготеки! –помти извика в лицето на една възрастна двойка до тях.-И няма да се пускаш!-заръча му.-Нищо, че не можеш да танцуваш, ще се научиш в движение. Хайде, само че това няма да ми е последното ми хоро, както каза, това ще е базкрайното хоро, същото на което всички от целия свят ще се хванат!

                И те се хванаха на хорото. Крис трудно схващаше стъпките, но Маги постоянно го ръгаше да продължава: „Хайде, кръстосай, отзад, отпред, отзад, отпред, сега подскок!“. Така или иначе той не смяташе да се пуска. Сега чак се сети и за поговорката, че веднъж като си се хванал на хорото ще играеш.  Той се беше хванал, но и Маги се беше хванала. Значи нямаше дори да се разделят. Щяха да играят заедно. Значи все пак любовта към родината, към фолклора, към отделния човек дори надделяваше. Значи все пак нямаше да се предадат пред алчността на света. Нямаше да погинат в името му. И веднъж щом всички че нямаше, помисли си щастливо, несъмнено щяха да се хванат и те на хорото.

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iwant
Категория: Лични дневници
Прочетен: 59303
Постинги: 40
Коментари: 57
Гласове: 161
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031