Тайната на един продавач на мечти

-Кажи ми, батее-измрънка ми малката Сара.- Каква е тайната на този продавач на мечти?

-На кой?-направих се на ударен.

-На този дето го познаваш!-тросна ми се сърдито.-Хайде, кажи ми! Моля те, молятемоляте!

-Ех, как да ти кажа-въздъхнах.-Не мога! Тайните са само за големите. Особено тази. Трябва да си мнооооого голяма за тази тайна!

            Да. Как да ти кажа, Саро? Как да ти кажа проклетата тайна, като единствената тайна на този продавач на мечти е, че няма никаква тайна. И не продава никакви мечти, само безумни илюзии в шумящи пликчета или на блистери и на безумни цени; и че брат ти е идиот, задето ги купува и скоро, скоро, миличка, ще си заплати на продавача на мечти- хубаво ще му плати, с живота си дори...

            Тази част оставих за себе си, де.

-Колкото тебе ли?-попита след кратко колебание.

-Минимум. Даже аз не съм достатъчно голям-отбелязах някак меланхолично.-Най-добре никога да не научаваш тайната на моя продавач на мечти.

-Защо?

-Защото безумно ще се разочароваш!

-Защо, каква е?

-Сара! Не ставай нахална!

-Добре. Но кажи ми последно преди мама да се е прибрала и да те изгони-погледна ме решително с тъмните си очички.-Може ли и аз да си купя малко мечти от твоя продавач?

            Подскочих като опарен.

-НЕ, за Бога, НЕ! В никакъв случай!

            Тя се стресна от бурната ми реакция и дори не посмя да попита любомито си „Защо?“. Тъкмо щях да си възвърна самообладанието и да й кажа, че още е малка и като порастне ще разбере, когато чух вратата да се отваря. Трябваше да си вървя. Беше ми тъпо да се разделям така със Сара, но пък майка ми щеше да се обади в полицията, ако не напуснех незабавно къщата, което щеше допълнително да травмира сестричката ми; а пък и ръцете вече почваха да ме сърбят и да ми избива студена пот. Време беше да си взема поредната доза мечти от моя човек...  Колко банално звучи! Мечти, които никога не съм имал и никога няма да имам. Мечти, които няма да сбъдна, които ще ме доведат доникъде... И все пак- мечти са. Прощава им се. Смисъл, вие бихте ли се отказали от мечтите си, дори да знаете, че са невъзможни? Ами не. Както казах, те затова са мечти. Тоест, това имах предвид да кажа, не знам дали го казах. Все тая. Дано ме разбрахте.

            Сара не беше много наясно какъв точно е проблемът с мен, защото беше много мъничка когато ги почнах, и все още беше мъничка когато продължих и започнах да крада от вкъщи; и все така мъничка беше и когато нашите ме хванаха, когато се изпокараха заради мен, когато баща ни, и той мечтател от класа-алкохолик, се гръмна, ама неуспешно, де, та после с майка ми се разведоха. Междувременно, майка ми си намери нов стабилен мъж, отнесе Сара, която ставаше все по-не толкова мъничка, докато аз лежах някъде по улиците „мечтаейки“. Тя помнеше, че има голям брат и аз помнех, че имам нея, но пък ми беше абсолютно забранено да припарвам в новия им дом. Е, това не ми пречеше да го правя от време на време и стига мама да не ме виждаше, визитите ми при малката Сара минаваха без инциденти.

            Идеята е, обаче, че тя не е точно наясно какво ми е. Смисъл, по ранни детски спомени знае, че татко е бил нещо един вид сбъркан и затова сега не е с нея  и мама, а има нов татко (правилен, естествено). Но за мен... е, по аналогия се предполагаше, че и аз като баща ми съм сбъркан, дори може би повече, защото от толкова рано съм се заел с... бъркането; но иначе не знаеше какъв точно ми е порока. И как да обясня на едно малко невинно прекрасно (представете си най-прекрасното) момиченце защо не съм допуснат вкъщи? Като всеки паталогичен лъжец, взех най-простото решение- да й кажа истината, която въобще не е за нейните уши, пречупена през призмата на думи, които тя би искала да чуе.  Демек да я забаламосам с чиста съвест, както правя с всички от както се помня.

            Така се роди моят приятел, продавачът на мечти- никъв продавач не е, ами си е чист дилър, ама това си е между нас казано. Казах на Сара:

-Мама ми е много ядосана и ми няма доверие, защото дружа с Продавач на мечти. А като всеки възрастен човек тя отказва да повярва, че има такава професия и смята моя приятел за лош, лъжлив и много опасен и подозрителен тип. И може би тя има право, че има нещо гнило с неговия бизнес, защото кой би си купувал мечти, като всеки си има свои? Нали? И ти си имаш своите мечти и не би си купила други на тяхна място. В същото време, той откъде, мислиш ги взима тези мечти? Аз не знам откъде можеш да вземеш мечти, освен ако не от други хора, а човек, който отнема на хората мечтите със сигурност е доста лош..

 -Тогава ти защо дружиш с него?- беше ме попитала със звънливото си гласче. Много ми беше умничка, милата, та още тогава съзнавах, че скоро ще загрее истината.

-Ами не знам.-отвърнах й.-Не много доброволно, трябва да призная. Това е, че продавачите на мечти, като моя приятел имат една тайна. И тя е, че по един  таен начин могат да ти отнемат твоите мечти, за да започнеш да си купуваш от техните. Сещаш се? Доста жестоко, но той ми ги отне така и аз сега не мога да живея без мечти, нали, и ти не би могла, та съм принуден да си купувам от него.

Тя видимо се натъжи, но настоя да знае тайния начин, по който отнема мечтите на хората, защото така можело да отнемем неговата стока. Не, не може, уверих я, този таен метод не действа на продавачи на мечти. Но ме разбра. Разбра основното. Че аз не мога да живея без...„мечтите“..., които Продавачът ми продава. Като се замислите всичко си беше точно истината, само че казана са други думи, един вид метафоризирана или там каквото е. С първото „Хей, искаш ли да пробваш нещо яко, каквото не си пробвал досега?“ и доза от тези мечти, дето ги продават, ми отнеха моите. Отнеха ми и мечтите, и семейството, и приятелите. Но както е известно човек може и без  семейство и приятели, но без мечти не може, това и малката Сара ще ви го каже. Само дето няма никакъв таен метод за тая работа- аз съм си сам виновен. И моят продавач на мечти няма никаква тайна- той просто си върти бизнеса.

-Хей, Дар, знаеш ли, днеска малката питаше за тебе-подхвърлих разсеяно, докато давах поредните събрани от кол и въже пари за дозата. И винаги си мислех, че е последна. Все знаех, че се лъжа, ама по навик продължавах.-Знаеш ли, тази ми е последната, Дар.

-Да, ти все така казваш-отвърна, но без досада.-Всички все така казвате.

            Е това е случаят на моя Продавач на мечти-като изключим това, че е дилър, е много загрижен човек и добър приятел. Да, знам, че не можем да изключим това, че е дилър. Но по някой път много ми се иска да можеше, просто, за да видите колко загрижен човек и приятел може да е!

-Та какво е разпитвала малката за мене?-поинтерсува се. Виждате ли, загрижен е дори за Сара. Може би защото аз винаги всичко му споделям и той ме взима под крилото си-когато нямам пари ми дава дори на аванта, казва „ще ми ги върнеш“, но не го мисли наистина, защото знае, че не бих могъл... и все пак дава. Лошо крило, но все пак крило е... когато нямам други крила над себе си...

-Ами аз нали й бях казал, че си продавач на мечти... Та, тя сега си е наумила да разкрие каква е Тайната на продавачите на мечти и само ме разпитва „Бате, бате, каква е тайната на тоя твоя приятел, продавачът на мечти?“

            Той се засмя тихо и ме погледна усмихнат. Хем се засмя, хем му беше тъжна усмивката към мен. Поклати глава.

-Ти, мойто момче, и твоето въображение, досега не съм срещал такъв човек. Да ме представи на сестричаката си като „Продавач на мечти!“

-Ами не си ли? Нали съм ти обяснявал как ги виждам нещата за това-напомних му.-Все едно, де, аз не й казах нищо-продължих бързо.-Защото ти нали нямаш никакви тайни и да не я разочаровам...

            Той изведнъж се изопна.

-Откъде знаеш, че нямам тайни? Как пък го реши това?

-Ами...-нещо се обърках.-Имаш ли?

            Той ме погледа известно време с непроницаемия си син поглед, който на мен ми приличаше на изпълнен с бащински чувства. Да, защото моя баща се беше гръмнал и  го нямаше в живота ми, сещате се...

-Имам-изрече накрая.-Но точно както не би казал на малката Сара каква е тайната, така и аз няма да я кажа на теб. За  да не се разочароваш.

            Е, честно ви казвам за два дена се превърнах в сестра ми. Ужасно фрустрирано дете, задето не му се казва тайната на продавача на мечти! Що за безумие, моят добър стар Дар да ме третира така. Пробвах всичко-молих се, обещавах че ще спра дрогата; обещавах, че ще я засиля; изнудвах го; дори накрая го заплаших, че ще му откъсна голямата обрасла го като Дядо Коледа бяла брада, ако не ми каже!

            Не подейства, естествено. Големите хора не се притесняват от изблиците на малките си сладки дечица.“ Що за безумие, що за безумие!“ само се възмущавах в главата си. И накрая реших да потърся помощ.

-Сара!-върхлетях я веднага щом влязох в стаята.-Не можеш да повярваш, аз не знам каква е тайната на продавача на мечти! Да, на моя собствен приятел, миличка! Мислех си, че няма никаква тайна! Защото виж: Представи си един продавач на мечти- всички естествено ще се чудят каква ли е тайната му да бъде продавач на мечти. А каква би могла да бъде най-тайната и непредполагана тайна?-Ами да няма никаква тайна, естествено!

-Това не съм сигурна, че го разбрах-пророни кротко.

-Все тая, аз така си мислех, а знаеш ли какво се оказа? Той ми каза, че има тайна!

-Тайната е, че има тайна?

-Не! Тайната е, че има тайна, която не знам! Тоест, ние не знаем. Виж, Сара, нали искаше да узнаеш тайната на продавача на мечти? Вече и аз искам! Затова трябва да ми помогнеш да я открием!

-Да! Добре, но как?-попита настървено, въодушевена от мен. Чу се входната врата да се отваря и аз пъргаво се покачих на рамката на прозореца.

-Не знам, ще дойда, като измисля нещо. И ти мисли!-заръчах и скочих.

            Не си мислете, че съм се самоубил или нещо такова, де, те живееха на втория етаж и то първия беше приземен. Изтупах си коленете и тръгнах през окосената морава. На входа тъкмо слизаше от колата си мъжът на мама. Знаете ли, това беше може би третия път в живота си, в който го виждам и то все за по пет секунди. Много невзрачен ми се виждаше принципно, най-вероятно защото никога реално не го виждах, ами той просто присъстваше за по няколко секунди из декорите на живота ми. И сега сигурно щях да го подмина така. Забелязах само колата му, че е същата като на дилъра ми. Така де, на продавачът на мечти, в случай че съм в обсега на Сариното шесто чувство.

-Какво става, мойто момче?-подхвърли ми познат глас и аз вдигнах втрещен поглед към мъжът на майка ми. Трябваше ли да му отговоря? Дали като мама щеше да извика полиция? И защо проклетият му глас ми беше толкова познат, като никога не съм говорил с него през живота си и защо, за Бога, тази тенденция да се променя сега?!

-Нищо-свих злобно рамене и тръгнах да го задмина, но той най-нагло ме спря с ръка. Усетих дъха на скъпия му костюм, парфюм, скъпия гел в мазната му скъпа коса и усетих безпричинно озлобление. Не беше честно едни хора да са толкова... уредени, някакси и, и... умни и успели и така нататък,.. а други като мен и баща ми, един господ знае дали е жив още, да се лутат без път и посока!

-Разбрахте ли тайната  на продавача на мечти?-прошепна ми в ухото. Вцепених се. Първо, ето го отново този познат глас! Познат, до болка познат! Второ, какво, за Бога питаше?!?

Поех си дълбоко въздух. Може би Сара му е говорила нещо за това. Да, тя беше бърборана, но пък...

-Какво?-попитах с пресъхнала уста. Той се ухили приятелски. Имаше и нещо познато в усмивката му... не! Внушаваш си, стегни се, концентрирай се, не се...

-Хайде, де!-подвикна весело.-Не ме ли позна, мойто момче? Признай си, че ме позна и ще ти кажа тайната си!

            Ококорих се. Не, не беше възможно да е така, не беше възможно примерният нов съпруг на майка ми, когото съм виждал почти никога да е моят... моя...

-Дар?-пророних несъзнателно. Мъжът плесна с ръце победоносно-познат навик- и се засмя.-Не!

-Не, ама да! Видя ли, че ме познаваш! Да, признавам, че не бях напълно откровен с теб, имах една бяла обемна брада и бяла перука зад  която се поскривах и ставах твоя Продавач на мечти, но... не беше нарочно. Ти сам знаеш как е, това не е бизнес за разгласяване, трябва да си дискретен... Но не съжалявам, наистина! Ако бях просто залухания бизнесмен женен за майка ти сигурно завинаги щеше да ме подминаваш сърдито и аз никога нямаше да те опозная така отблизо, нали? Нямаше да знам какво брилянтно нещастно момче си и с какво богато въображение и какви благородни подбуди имаш въпреки пороците си!  Аз бих ти бил баща, наистина, стига, майка ти да можеш да ни приеме и двамата като отрепките, които наистина сме...-изсмя се горичво.- Но я обичам и като знам през какво е минала с теб и баща ти... не искам да я вкарвам в същия филм, разбираш ме. Признавам, че все гледам да ти помогна, да ти дам я някой лев, винаги чиста доза, я накой житейски съвет, ако щеш.  Ето сега ще ти дам и така бленуваната си тайна като Продавач на мечти, както ти сам ме нарече.

            Той се наведе поверително и аз вече можех да се закълна, че е Дар, и можех спокойно да получа удар от най-голямата изненада в живота си.

-Тайната на един продавач на мечти, мойто момче е... Че никой не е такъв за какъвто се представя. Човек е  само това, което е в мечтите си. Външността лъже-виж мен и изкуствената ми брада. А и вътрешността също лъже-виж себе си, лъжеш от сърце. Но това, което ни сближава не са лъжите, нали? Това е, че и двамата мечтаем за семейство- ти си мечтаеш аз да съм ти баща, аз си мечтая ти да си ми син. И двамата си мечтаем сестра ти и майка ти да бъдат щастливи, защото и двамата ги обичаме. И двамата си мечтаем те да не открият истината за нас- майка ти да не разкрие мен, сестра ти-теб. И това сме каквито сме наистина. Под маските и лъжите. Ние сме своите мечти.

            Не знаех какво да направя онзи следобед затова помня, че машинално се качих обратно при Сара и веднага й казах каква е тайната на моят приятел, продавачът на мечти. Тя много се озадачи, като научи, че тайната му е, че всъщност е нейният втори баща и отиде да каже на мама какво съм й казал аз. Мама нищо не разбра и отиде да каже на Дар, когото наричаше Дарин, защото явно това му беше тайното име, тоест явното име, въпрос на гледна точка. Той каза, че вече знае това и именно той ми го е казал. Кръгът на лъжата се завъртя и се стигна до истината. Истината, че ние просто биваме своите мечти.

И това ни оневинява, задето търгуваме с тях. Защото кой не би искал да бъде нечия най-съкровена мечта?