Новият ни учител по физика беше извънредно странен.

Не ме разбирайте погрешно. Физиката не от любимите ни теми и супер рядко се намира свестен учител, който да те убеди, че зад десетките формули с полу-цифри и разни древнокитайски символи, които минават за букви или пък безумните чертежи и схеми, които нищо не показват и не ти изясняват освен евентуално как да си загубиш разсъдъка в тях,  че зад тях и през и въобще откъдето и да го погледнеш физиката има и интересни страни.Новият ни господин се прояви като един от тези редки случаи и веднага ни спечели особено със склоността си да отговаря дори на най-безумните ни въпроси и да задоволява желанията ни за екстравагантни физични опити. И той на всичко отговоряше веднага без колебание. Включително изчисляваше някакви вероятности и скорости без калколатор, е така наум.

Тогава започнахме да се съмняваме-първо беше твърде умен. Второ, правеше всякакви опити, ей така от нищото- както миналата ни госпожа се оплакваше че нямало една леща в хранилището (и в хладилника й, но това не ни засягаше) и едно огледало, така господинът изкарваше всякакви сложни уреди като от маликия си джоб, като например макет на ядрения колайдер, който всъщност се казвал адронен колайдер. Трето, по някой път проявяваше някои странности всякаш не е много наясно в кое време живее- един час е с някакви странни дрехи трика като от бъдещето, оглежда ни притеснено и на следващия час е с някакъв костюм от 60те пък. Четвърто, беше абсолютно възможно да го видиш на няколко места едновременно- сериозно, виждаш го на третия етаж примерно, слизаш в лафката и го виждаш на 200 метра от училище без въобще да си го виждал да излиза или да те задминава.

Но се убедих напълно, че нещо не му е в ред, когато го видях в Малдост, закъснявах за училище и той подвикна весело „Ей, май закъсняваме, Тончо, да те закарам?“ и ей така от нищото се появи една скъпа спортна кола зад него, каквато никога не съм виждал, а въобще не предполагам да е за учителския стандарт на живот. И сякаш това не е достатъчно, за по-малко от 5 минути бяхе пред училището, което е буквално на другия край на града. Мигах странно срещу часовника- хем не бях забелязал да караме мега бързо, хем си спомнях да сме минали всички улици, сфетофари, хем ето че бяха минали само 5 минути! Тогава той ме попита:

-Мислиш ли, че тази кола е подходяща?

Аз свих рамене и отвърнах, още леко шокиран.

-Ами, доста е бърза….

И познайте какво- на следващото междучасие на паркинга има съвсем друга кола. Ретро. Костенурка.

Вече нямаше физична сила, която да ме убеди, че е нормален човек! Сега когато знаех, дори походката и външния му вид ми се струваха особени- беше висок, около 40 годишен, строен, но някакси нереалистично строен, като нарисуван по точни пропорции. Освен това ръцете и краката му бяха дълги, но в един момент имаш чувството, че са безкрайно дълги и че може спокойно да стигне до другия край на стаята да си вземе нещо без да мърда. Плюс това самите черти на лицето му бяха някак променливи- не можеш да кажеш точно, че е с кафяви или сини очи или черна коса, струва ти се едното, после другото, хем знаеш как изглежда, хем не би могъл да го опишеш.

Не съм параноик, но тук несъмнено имеше нещо ненормално… или аз просто полудявах. Затова следващия час по физика реших да го изпитам един последен път и да и разкрия истината.

-Господине-подхванах.-Днес ще учим за Черните дупки. Какво има в черните дупки? Щом е дупка, значи има нещо в нея?

Той присви очи. Сега ми се сториха зелени.

-Черните дупки са нищо повече от портали, деца-отвърна спокойно.-Портали през времето и пространството.

-Ехаа-въодушеви се класа.

-Покажете ни как работят-настоях аз, обаче. Той се засмя нервно.

-Антоне, днешната тема не е за Черните дупки, а за спектъра на светлината-отбеляза хладно.-Сигурен ли си, че не искаш да поговорим за това след часа?

Погледнах шокирано учебника си. Наистина! Преди минута бях го погленал и урока ни беше за черните дупки, а сега магически на същата страница имаше урок за светлината!

-Но как е възможно!?-нададох стон и той отекна глупаво в тишината. Някакси беше минал половината час, дъската беше изписана с неща за светлината, господина преподаваше спокойно и учениците си водеха бележки.

-Кое как е възмажно?-попита ме меко. Целият клас ме гледаше все едно съм луд.

-Ами … това със…-погледнах учебника, огледах се и сестъписах.Бях забравил въпроса си!-Не знам…

Те продължиха с работат си, а аз не знаех какво се случва. Може би трябваше да отида на лекар.

След часа обаче учителят ме повика да остана.

-Антоне, понеже ти попита за Черните дупки, а аз много уважавм стремежа на човешката раса към развитие, тйъ де, любопитнството ви-смотолеви набързо.-Това ми е работата-добави някак объркано.-Искаш ли да ти обясня за черните дупки?

Значи не бях толкова луд!

-Първо ми кажете за това ли беше урока преди да го смените магически!-поисках веднага и май малко се извърлих, защото той повдигна вежди и си даде вид, че не ме е разбрал. И за миг забравих какво искам и защо не ме разбира. Сега и аз имах объркан вид…

-Сигурен ли си, че не искаш просто да ти обясня за Черните дупки?

Ето какво беше! Той контролираше умове! Затова така лесно забравях мисълта си, така сигурно беше манипулирал и целия клас и ни е накарал да виждаме друг урок в учебника!

-Да, обяснете ми-изрекох обаче и вече си нямах и на идея за какво съм помислил развълнувано преди секунда. Той се усмихна някак странно и вдигна ръка към челото ми. Уж май усетих допира му, но не точно и изведнъж се озовах на друго място.

-Нали смятат, черните дупки поглъщат материята,-чух го до мен.- един вид са като антипода на Господ и създаването на материя. Затова точно както Господ е във всеки от нас, така и черните дупки са във всеки индивид. Но Това което наричате Господ, или свойството да се създава материя също е в нас. Така можем да създаваме неща. А с черните дупки да ги унищожаваме частично и да ги пренаправяме с Господ. Сигурно ти звучи странно, не знам как да го обясня на човече като теб… Но представи си нещо като рисуването с молив- Господ е моливчето, а чарните дупки служат за гумичка.- Той се поколеба.-И сега ако съм попаднал в грешната епоха сигурно ще ме изгорят на кладата за това сравнение…

-Спокойно, в днешно време има много атеисти-отвърнах машинално.

Намирахме се на друга планета. Или в друго измерение. Наоколо имаше светлина-всички цветове на дъгата и високи блестящи хора с издължени черти, които приличаха по-скоро на елфи или сияйни духове. Господинът се беше превърнал в такова.

-Е, разбра ли ме? Поне малко?-попита загрижено.

-Да-кимнах.-Не е много сложно. Господ рисува, а черните дупки трият.

-Да точно!-зарадва се и плесна доволно с ръце (по-скоро чух да пляска и бях сигурен, че си въобразявам, че ума ми го е нарисувал да пляска, за да възприеме)- Ето виждаш ли? Ти го разбра веднага! Но защо тогава хората са в толкова тъмна фаза все още?-искрено се зачуди.-Знаеш ли, аз бях на Земята с тази цел да видя какво пречи на вас хората да разберете толкова простата концепция на Вселената? Рисуваш, триеш, рисуваш… Бъхтите се с толкова сложни и остарели механизми, Теории на относителността, теореми за паралелни линии на времето и други такива, където само гений могат да работят с тях. Не, светът е просто и практично място. Рисуваш, триеш, рисуваш… каквото ти потрябва. Каквото поискаш. Така на всички е добре, всеки е доволен.

Помислих в тишина известно време. (Нямам си и представа дали имаха въобще време там.)

-Вие така ли си нарисувахте колата, като ме закарахте до училище оня ден?-попитах.

-Абсолютно. Просто ми трябваше кола, която да стигне за 5 минути и аз си я нарисувах.

-Якоо!-изхилих се.

-Нали?-усмихна се приятелски. Не го виждах точно, не виждах нищо, по-скоро усещах нещата около мен. Усетих усмивката му.- Тогава  защо човешката раса не го възприеме? Занимвате с глупави проблеми, много много назадничави- войни, глад, пари-ПАРИ! В името на всички божества от архивите, никоя уважаваща себе си с малко акъл в главата раса няма да си направи пари! И да се вкара в глад и война! Безсмислено.  Хайде, просто приемете реалността, всеки да си нарисува своята картинка и елате да си заемете мястото сред нас да обменяме идеи за рисунки. Хайде, хора сигурни сме, че имате супер идеи- всички ви очакваме!

И двамата се засмяхме, но аз поклатих глава отрицателно.

-Това няма да стане скоро. Не и с нас. Ще трябват много хилядолетия.

-Но ти го разбра за секунди! Времето не съществува! Нищо, де, ако така ви е по-лесно да работите… Но ти ще им кажеш, нали, Тони, ще им покажеш? Нарисувай си колкото време ти е нужно и ги доведи при нас. Елате всички, стига сте се мъчили!

-Ще им кажа-обещах.

Ето, казвам ви. Чувствайте се информирани и призовани. А сега хващайте моливите.